Постинг
23.11.2014 18:37 -
Ода за Серьо Яков-Гейский
Ода за Серьо Яков-Гейский
Имало е нявга наш Съсел славен
Серьожа Дмитриевич навред го зоват!
Изцвъкан на белия свят изоглавен
кат жидо-комунски полуфабрикат.
От малечко меракът яко го гони
сърбел в усмивката на задната буза
готов да смъкне всегда панталони
усмихнат опулен гощаван в камбуза!
Пръв му интимен другар бей Местан
редовно му го смазвал без пасаван,
въздълго тренирал с анадолските трътки,
подпалва му на Съсела с няколко врътки.
Вторий колега –млад другар Кристянчо,
близък момък,наше момче всеотдайно,
по ноти владее серьожино дупанчо,
не спира и лее в захлас млекодайно !
Третият компаньон току донапълва,
звънко зове се Сидер Ибрик Златопръсти,
на Серьожка отзад му меко покълва,
ту грубо,ту нежно го дръсти ли,дръсти!
Със златно пръстче го фино бърника
ту вътре,ту вън,вътре-вън и вън,
на Съсела припламва кат трепетлика,
унася го любовно сякаш в сладкий сън!
Ни дума,ни вопъл,ни стон..от Главата!
Червен висш вожд е,наш цар Съсел,
а и да му спраскат от тъпкане кревата,
той все неуморно се гъзи ли,гъзел!
Таз гнусна болгаристанска дотука не спира,
а сал пренася морни телеса из Европа,
наш Съселчо натамо си задник възира,
че нови евротъпкачи си иска го тропат!!! :-)
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1
Архив